Получавайте най-новата информация от сайта ни на Email
Последвайте ни в :
Полъх от миналото |
|
 |
|---|
Фотография: Фотография www.lostbulgaria.com |
Саможертвата на Капитан Димитър Списаревски
Дата : 20.12.2011
 |
Автор : Димитър Янев |
 |
Видяна : 1012 |
 |
Коментари : 2 |
|
|
|
„За да падне България трябва да падне само София. Тя трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи."
Уинстън Чърчил
На днешния ден, 20 декември, през 1943 г. формация от американски бомбардировачи „летящи крепости” Б-24 Либертейтър („Освободител” каква ирония б.а.), охранявани от десетки изтребители, бомбардира за пореден път София и засипва столицата със смъртоносния си товар.
За сравнение българските ВВС (Военно Въздушните Сили) през войната разполагат с около 80 самолета. Трябва да отбележим още, че ВВС на двете „най-демократични” общества в света в лицето на САЩ и Великобритания, не просто бомбардирли мирно население, но стигнали дотам, че изсипвали и така наречените „играчки-бомби” (адски изделия, които се взривяват в ръцете на децата).
На летище Божурище в този ден бойно дежурство дава възпитаникът на Втора мъжка гимназия и на Военното на Негово Величество училище, поручик Димитър Списаревски. За него това е първи боен полет, но се случва нещо неочаквано – машината, с която е трябвало да полети, се поврежда и той използва резервен самолет - Месершмит-Ме 109G-2. По време на битката поручик Списаревски сваля една от летящите крепости. Притиснат от охраняващите изтребители на противника, българският пилот поема курс към един от откъсващите се вражески бомбардировачи и въпреки, че самолетът му е надупчен от картечен огън, успява да го настигне и се врязва в „Освободителя”. Самолетът му се разбива над село Долни Пасарел. В този въздушен бой загива и подпоручик Георги Кюмюрджиев.
От бомбардировача, свален с „таран” от първата българска „жива торпила” (1), оцелява само двадесет и четири годишният подофицер Робърт Хенри Ренър. Разказват, че по време на своето лечение в болницата, помолил да доведат при него майката на Списаревски, на която да предаде своите ордени и медали в знак на уважение към подвига на нейния син.
Това знаем от дневниците на летище Божурище, но какъв е този човек? Как се е решил на тази велика саможертва? Защо е решил да жертва младия двадесет и седем годишен живот в защита на небето над София и на Отечеството?
Нека се потопим в спомените на близки, приятели и противници и всеки сам да реши какъв е бил този млад мъж:
„Има известни личности, които рязко се отличават от околните. Един път срещнеш ли ги, запомняш ги завинаги. Списаревски беше от този тип хора. Ядоса ли се за нещо, ставаше страшен. И не за себе си вършеше това, а винаги в защита на другите, на по-слабите. Особено държеше на другарите си. За тях бе готов, без да му мигне окото, да се хвърли и в огъня дори. Но най-остро реагираше, когато го обиждаха като българин. Всички войници го обичаха и уважаваха, защото към тях бе непринуден и разговорлив.”, споделя О. з.(2) полковник-летец Стоян Стоянов.
„Имаше един фелдфебел на ротата - Гатев, който биеше войниците най- редовно. Веднъж беше подхванал едно войниче с летвата ... Списаревски го видя, изтръгна със сила летвата и я счупи в гърба му като каза: „Това момче е дошло тук да служи на България, а ти го биеш. Кой ти дава това право?” коментира О.з. фелдфебел- авиомеханик Иван Петров.
От спомените на летеца-изтребител Михаил Григоров, служил под командването на поручик Списаревски разбираме: „Винаги, когато той говореше за България и споменаваше нейното име или разказваше за нейната история, за природните й красоти или пък ставаше дума за достойни българи, гласът му започваше да вибрира, а лицето му се изчервяваше от вътрешно напрежение. Гърдите му се издуваха и той ставаше по-грамаден и внушителен. С гордата си осанка доминираше над всички нас.”
Лейтенант Джон Макледън: „Само шест минути преди да падна с моя изтребител, със собствените си очи видях нещо нечувано и страхотно. Не знам дали американските летци са преживявали нещо подобно в Европа. Със същите очи, с които ви гледам, наблюдавах как вихрено летящ български изтребител се отдели от вече сгромолясващата се към земята наша „летяща крепост”, хвърли се с всички сили върху друга и се стовари върху нея. Той откъсна опашката й и „крепостта” се разчупи като голям дъб, поразен от гръм в планината. А там беше един от нашите най-добри екипажи.
Наистина, страшна смърт даже и за най-смелият пилот!”
За да добием още по-ясна представа за личността на Списаревски ще споменем една случка:
По време на обучението си в елитната немска изтребителна школа във Вернойхен през 1938 г., немски офицер обижда българската чест. Списаревски натупва германеца заедно с още петима немски пилоти. Заформя се грандиозен скандал, който бързо е потушен от началника на школата. Командирът остава впечатлен от честолюбието на Спайча (прякорът на Списаревски) и го хвали пред останалите школници, а съдбата на немеца, провокирал българският пилот е била ясна – изпращане на фронта.
След 1989 г. геройският му подвиг е изваден от забвение. За него са издадени множество книги, брошури и статии. Паметници са издигнати в родния му град Добрич, в София (район „Искър” и 22 училище - бившата Втора мъжка гимназия), и на лобното му място, където е поставена паметна плоча. Улици и булеварди носят неговото име в Добрич, София и Долни Пасарел.
(1)„Живата торпила” поручик Списаревски е посмъртно произведен в чин капитан и награден с орден „Кръст за храброст”.
(2) О. з. – офицер от запаса
Екипът на interesi.net изразява благодарността си на г-н Димитър Илиев и на www.lostbulgaria.com за предоставените фотографии.
|
Тагове : Уинстън Чърчил, летящи крепости, София, Димитър Списаревски, Георги Кюмюрджиев, Добрич, Долни Пасарел, изтребител, бомбардира, играчки-бомби, Божурище, Втора мъжка гимназия |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
Условия за ползване Interesi.net
Всички права запазени Interesi.net 2011
Сайтът е създаден от 2p web design
Коментари - 2